Невъзможността за създаване на поколение не е само по вина на жената (И още за тестисите)

Темата за тестисите може да накара мъжете да се изчервят. Факт е, че за тази час от тялото си, те никак не обичат да говорят. Може би и затова изследванията върху размера и формата им получиха антинобелова награда през 2002 г. Въпреки провала си обаче, учените заявиха, че тестисите все пак се различават – левият заема по-ниска позиция от десния при около 70% от мъжете и обикновено е по-малък със 7-10%.

Поради огромните вариации в размерите на тестисите и поради положението на единия спрямо другия, има различни методи за определяне на големината им. Единият е чрез измерване на обема, който е средно 20 кубически сантиметра, а другият – чрез измерване дължината им от върха до долната част, която е средно 4,5-5 сантиметра.

Тези подробности, макар и любопитни, не са най-важните. Мъжете трябва да обърнат внимание по-скоро на това, дали те се променят във времето. Например, тестиси, които бързо са се смалили за кратък период от време, са повод за притеснение. Нормално е да има леко смаляване, когато на човек му е студено, но това няма връзка с реалния им размер. Подобна промяна медиците наричат „кремастерична ретракция” и тя е част от опитите на организма да се постигне оптимална температура в тялото. Така при студено време те се „доближават” по-близо до тялото – скротумът се смалява, за да се повиши температурата на тестисите. И обратно – при по-топло време т.нар. кремастерен мускул се отпуска, за да се отдалечат те от тялото и да се предпазят от прегряване.

На първо място трябва да се посочат вродените малформации, които често са отговорни за настъпилите промени в размера на тестисите. Например при синдрома на Клайнфелтър, при който в мъжа се установяват XXY или рядко XXXY полови хромозоми, се наблюдават нетипични вторични мъжки полови белези и изключително малки тестиси. Пациентите с този синдром обикновено са по-високи от средното и имат малки тестиси с компрометирана и понижена продукция на тестостерон. Повечето от тях не са в състояние да създадат поколение (те са инфертилни). Синдромът на Клайнфелтър може също така да засегне и нервно-моторното развитие. Ето защо децата с този проблем имат също така влошена координация и обучение. Някои биват диагностицирани в ранна възраст, а други дори нямат представа за състоянието си.
Варикоцелето е болестно състояние, което може да се получи във всяка възраст. Характеризира се с увеличаване на размера на вените в скротума (кожната торбичка, в която са разположени тестисите). При някои пациенти това е свързано с болка и оток, но при други – може да липсват каквито и да било оплаквания. При трети може да се появи инфертилитет (липса жизнени сперматозоиди, които да осъществят оплождане). Специалистите уточняват, че при около 40% от мъжете с този проблем се установява варикоцеле. Някои пациенти могат също така да забележат, че тестисите им са се свили или, че единият внезапно е станал по-малък от другия. Но симетрията обикновено се възстановява след оперативна намеса.

Тестикуларната атрофия е друго състоянието, което може да бъде причина за намаления размер на тестисите при мъжете в активните им години (между 25 и 45 г.). Няколко са причините за възникването на проблема – една от тях е например оперативната корекция на ингвинална херния. Това е общо взето рядко усложнение на операцията и се среща при около 0,5% от мъжете, които се подлагат на такава хирургична интервенция. При мъже с многократни рецидиви на херния и повече корекции, медиците говорят за 5%.

Други възможни причини за тестикуларна атрофия са напредването на възрастта и напълно естественото понижено производство на тестостерон. Това е доказано и по време на едно изследване, проведено през 2017 г. Учените твърдят, че средностатистически, доброволците с по-ниски нива на тестостерон имали по-малки по размер тестиси. Много мъже с ниски нива на тестостерон обаче имат нормални по размер тестиси, затова сам по себе си този признак, без наличието на други здравословни проблеми, не е особено показателен. Или иначе казано, човек трябва да се оплаква и от понижено либидо, затруднено поддържане на ерекция, чести промени в настроението, по-ясно изразена депресивност, намаляване на мускулната маса спрямо общото тегло и т.н.
Сравнително малко са проучванията, които показват директна връзка между размера на тестисите и инфертилитета. Има едно изследване от 1989 г., в което са участвали общо 1029 доброволци с невъзможност за създаване на поколение. То е установило, че 704 от тези мъже имали нормални по размер тестиси. При другите обаче била открита имали различна степен на редукция в тестикуларния обем в единия или и двата тестиса.

Установено било също така, че броят и жизнеността на сперматозоидите намалявал с редукцията на размера на тестисите. Мъже с понижен тестикуларен обем имали понижена продукция на сперматозоиди. Тъй като обаче повечето от доброволците в проучването имали нормални по размер тестиси, изследването не успяло да покаже ясна връзка между фертилитета и промените в тестисите при мъжете.
Има и едно друго интересно проучване. То е осъществено през 2013 г. и показва, че по-малкият размер на тестисите се асоциирал с по-засилено бащинско чувство и загриженост. В еволюционен план, това ни е известно – редукция на нивата на тестостерон може да се наблюдава при семейни мъже, което се асоциира с необходимостта от ограничаване на рисковото поведение.

Без наличието на друга симптоматика не може да се каже дали редуцираният размер на тестисите е алармиращ симптом или нещо естествено за съответния индивид. Тоест, няма установена връзка между тестикуларния обем и други болестни състояния. Мъжът трябва да търси лекарска помощ само тогава, когато изпитва болка в тази част на тялото си, налице е оток, страда от понижено либидо или еректилна дисфункция.

Зачатието и бременността са деликатен и сложен процес, който зависи от редица фактори като качество на спермата при мъжа, отделяне на здрави яйцеклети при жената и т.н. Не без значение за това е и наличието на подходяща хормонална среда за развитието на бременността при жената.
В този смисъл, инфертилитетът (невъзможността за създаване на поколение) в двойката не е само проблем на жената. Когато не настъпва бременност в двойката, причините се търсят и в двамата партньори.
Най-често инфертилитетът от страна на мъжа е заради азооспермия – когато не се отделят сперматозоиди, или заради олигоспермия – когато продуцираните такива са малко. При някои случаи сперматозоидите са с неправилна форма или не са достатъчно дълго време жизненоспособни, загиват преди да достигнат до яйцеклетката. В редки случаи, стерилитетът при мъжа се дължи на генетични заболявания (като например муковисцидоза) или на хромозомни аномалии.
Ниска оплодителна способност се наблюдава при малък брой на сперматозоидите в спермата или тяхната слаба подвижност. Този проблем обаче може да се преодолее вече сравнително лесно от съвременната медицина и конкретно чрез асистираните репродуктивни технологии.