Невъзможността за създаване на поколение не е само по вина на жената (И още за тестисите)

0

- Advertisement -

Темата за тестисите може да накара мъжете да се изчервят. Факт е, че за тази час от тялото си, те никак не обичат да говорят. Може би и затова изследванията върху размера и формата им получиха антинобелова награда през 2002 г. Въпреки провала си обаче, учените заявиха, че тестисите все пак се различават – левият заема по-ниска позиция от десния при около 70% от мъжете и обикновено е по-малък със 7-10%.

Поради огромните вариации в размерите на тестисите и поради положението на единия спрямо другия, има различни методи за определяне на големината им. Единият е чрез измерване на обема, който е средно 20 кубически сантиметра, а другият – чрез измерване дължината им от върха до долната част, която е средно 4,5-5 сантиметра.


Тези подробности, макар и любопитни, не са най-важните. Мъжете трябва да обърнат внимание по-скоро на това, дали те се променят във времето. Например, тестиси, които бързо са се смалили за кратък период от време, са повод за притеснение. Нормално е да има леко смаляване, когато на човек му е студено, но това няма връзка с реалния им размер. Подобна промяна медиците наричат „кремастерична ретракция” и тя е част от опитите на организма да се постигне оптимална температура в тялото. Така при студено време те се „доближават” по-близо до тялото – скротумът се смалява, за да се повиши температурата на тестисите. И обратно – при по-топло време т.нар. кремастерен мускул се отпуска, за да се отдалечат те от тялото и да се предпазят от прегряване.


На първо място трябва да се посочат вродените малформации, които често са отговорни за настъпилите промени в размера на тестисите. Например при синдрома на Клайнфелтър, при който в мъжа се установяват XXY или рядко XXXY полови хромозоми, се наблюдават нетипични вторични мъжки полови белези и изключително малки тестиси. Пациентите с този синдром обикновено са по-високи от средното и имат малки тестиси с компрометирана и понижена продукция на тестостерон. Повечето от тях не са в състояние да създадат поколение (те са инфертилни). Синдромът на Клайнфелтър може също така да засегне и нервно-моторното развитие. Ето защо децата с този проблем имат също така влошена координация и обучение. Някои биват диагностицирани в ранна възраст, а други дори нямат представа за състоянието си.
Варикоцелето е болестно състояние, което може да се получи във всяка възраст. Характеризира се с увеличаване на размера на вените в скротума (кожната торбичка, в която са разположени тестисите). При някои пациенти това е свързано с болка и оток, но при други – може да липсват каквито и да било оплаквания. При трети може да се появи инфертилитет (липса жизнени сперматозоиди, които да осъществят оплождане). Специалистите уточняват, че при около 40% от мъжете с този проблем се установява варикоцеле. Някои пациенти могат също така да забележат, че тестисите им са се свили или, че единият внезапно е станал по-малък от другия. Но симетрията обикновено се възстановява след оперативна намеса.

- Advertisement -


Тестикуларната атрофия е друго състоянието, което може да бъде причина за намаления размер на тестисите при мъжете в активните им години (между 25 и 45 г.). Няколко са причините за възникването на проблема – една от тях е например оперативната корекция на ингвинална херния. Това е общо взето рядко усложнение на операцията и се среща при около 0,5% от мъжете, които се подлагат на такава хирургична интервенция. При мъже с многократни рецидиви на херния и повече корекции, медиците говорят за 5%.


Други възможни причини за тестикуларна атрофия са напредването на възрастта и напълно естественото понижено производство на тестостерон. Това е доказано и по време на едно изследване, проведено през 2017 г. Учените твърдят, че средностатистически, доброволците с по-ниски нива на тестостерон имали по-малки по размер тестиси. Много мъже с ниски нива на тестостерон обаче имат нормални по размер тестиси, затова сам по себе си този признак, без наличието на други здравословни проблеми, не е особено показателен. Или иначе казано, човек трябва да се оплаква и от понижено либидо, затруднено поддържане на ерекция, чести промени в настроението, по-ясно изразена депресивност, намаляване на мускулната маса спрямо общото тегло и т.н.
Сравнително малко са проучванията, които показват директна връзка между размера на тестисите и инфертилитета. Има едно изследване от 1989 г., в което са участвали общо 1029 доброволци с невъзможност за създаване на поколение. То е установило, че 704 от тези мъже имали нормални по размер тестиси. При другите обаче била открита имали различна степен на редукция в тестикуларния обем в единия или и двата тестиса.


Установено било също така, че броят и жизнеността на сперматозоидите намалявал с редукцията на размера на тестисите.
Мъже с понижен тестикуларен обем имали понижена продукция на сперматозоиди. Тъй като обаче повечето от доброволците в проучването имали нормални по размер тестиси, изследването не успяло да покаже ясна връзка между фертилитета и промените в тестисите при мъжете.
Има и едно друго интересно проучване. То е осъществено през 2013 г. и показва, че по-малкият размер на тестисите се асоциирал с по-засилено бащинско чувство и загриженост. В еволюционен план, това ни е известно – редукция на нивата на тестостерон може да се наблюдава при семейни мъже, което се асоциира с необходимостта от ограничаване на рисковото поведение.


Без наличието на друга симптоматика не може да се каже дали редуцираният размер на тестисите е алармиращ симптом или нещо естествено за съответния индивид. Тоест, няма установена връзка между тестикуларния обем и други болестни състояния. Мъжът трябва да търси лекарска помощ само тогава, когато изпитва болка в тази част на тялото си, налице е оток, страда от понижено либидо или еректилна дисфункция.

Зачатието и бременността са деликатен и сложен процес, който зависи от редица фактори като качество на спермата при мъжа, отделяне на здрави яйцеклети при жената и т.н.
Не без значение за това е и наличието на подходяща хормонална среда за развитието на бременността при жената.
В този смисъл, инфертилитетът (невъзможността за създаване на поколение) в двойката не е само проблем на жената. Когато не настъпва бременност в двойката, причините се търсят и в двамата партньори.
Най-често инфертилитетът от страна на мъжа е заради азооспермия – когато не се отделят сперматозоиди, или заради олигоспермия – когато продуцираните такива са малко. При някои случаи сперматозоидите са с неправилна форма или не са достатъчно дълго време жизненоспособни, загиват преди да достигнат до яйцеклетката. В редки случаи, стерилитетът при мъжа се дължи на генетични заболявания (като например муковисцидоза) или на хромозомни аномалии.
Ниска оплодителна способност се наблюдава при малък брой на сперматозоидите в спермата или тяхната слаба подвижност. Този проблем обаче може да се преодолее вече сравнително лесно от съвременната медицина и конкретно чрез асистираните репродуктивни технологии. 

Прегледана: 487

- Advertisement -

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече