Лечебната сила на приказката

Имало едно време в едно царство, в едно господарство…“ – с тези думи обикновено започва пътешествието в приказния свят. Спомняте ли си как вечер те ни отвеждат във вълшебни страни и притиснати до мама или баба, слушаме почти без да дишаме, за да не пропуснем нещо. И заедно с Герда се опитваме да разтопим леденото сърце на Кай; с Пепеляшка мечтаем да отидем на бала и с нетърпение очакваме появата на Кръстницата; а с Бел обикваме Звяра, у който се крие принц.

Днес много родители не четат приказки на децата си – нямат време, а животът не предразполага към вълшебства. Трябва да ги научат да оцеляват в този сложен свят. И ако попитате съвременните малчугани коя е любимата им приказка, повечето мълчат, а вместо името на приказен герой посочват персонаж от компютърна игра.

Родена в незапомнени времена, по-рано от много други жанрове на устната и писмената литература, побрала в себе си народната мъдрост и мечтата за хармоничен, съзидателен живот, приказката дава на детето повече ценен опит от обичайния разговор или наставлението на възрастните. Благодарение на нея то узнава, че животът прилича на пътешествие, изпълнено с неочаквани открития и приключения; че всеки миг светът може да заговори, защото е жив, и затова е важно да се отнасяме внимателно към всичко наоколо. Благодарение на приказката детето разбира, че житейският път е труден, че не е прост и гладък. Че всяко изпитание му помага да стане по-силно. Че най-ценното се печели с труд, а полученото даром може бързо да изчезне. Приказката намеква, че правилният избор се прави с любящо сърце, а не с пресметлив ум. И подсказва, че доброто винаги побеждава, а справедливостта е по-ефикасна от грубата сила. Приказката учи детето да се учи, да опознава себе си и света наоколо.

Затова децата понякога могат да слушат една и съща приказка дни наред, като не разрешават да се промени или пропусне нито една дума в нея. Значи именно тази приказка и именно в този момент помага на детето да разбере нещо важ­но, да усвои необходимите модели на поведение, да реши поредната житейска задача. След това то оставя тази приказка, като стъпало, и продължава напред.

Срещата с приказката за децата е огромна необходимост и извор на радост. Неслучайно преди няколко години е възроден най-древният в човешката история метод на практическата психология и един от най-младите методи в съвременната научна практика – приказкотерапията. Тази дума предизвиква у едни усмивка, у други – удивление. Някои я смятат за спомагателно средство в работата на психолози, други я възприемат като наивна система. Но опознавайки по-отблизо метода, откриват безграничните способности на лечението на душата с приказки.

Причината е, че ярките образи в приказните истории изпълват подсъзнанието на човека, превръщат се в своеобразно хранилище на всевъзможни житейски ситуации, начини на общуване с други хора, решение на задачи и осъществяване на планове.

Само че детето не може да се възползва от тези съкровища, ако никой не е обсъждал с него приказките, а само му ги е чел или разказвал. Но дори и простото слушане е подходящо – то дава поне някаква защита и опора в живота. За да може обаче знанията за света, които носи приказката, да оживеят, възрастният трябва да намери възможност да обсъди с детето прочетенето, да сравни приказните сюжети с истории от живота. Така малкият човек ще се научи да действа съзнателно, да вижда причинно-следствените връзки между събитията, да размишлява за своето предназначение, да открива способностите и талантите си.

Важно ли е това за детето? Не е ли рано да се замисля за такива „сериозни“ неща, ще попитате. Важно е и не е рано. Нещо повече, по-късно може да е късно. Ако се огледаме, ще видим до какво водят разрушителните действия на възрастен човек, обсебен от илюзията за собствената си безнаказаност, отричащ „приказните“ закони на взаимодействие със света. Може би приказките са наивни, но те не разрушават околния свят, а проявяват светлите съзидателни страни на човешката душа. Затова приказкотерапията е особено актуална. Защото трябва да се спре лавината от разрушения, дело на човека. Това е възможно само когато той се върне към своето изначално, „приказно“ възприятие за света.

До XVII – XVIII век вълшебните приказки и истории се разказват не само на деца – през зимата това е едва ли не основното развлечение на жителите на селата. Хората се отнасят към приказките сериозно и трепетно, те са тяхна духовна потребност.

Мъдростта, родена в онези далечни времена, не е изгубила актуалността си. Съвременните възрастни, обременени от условностите, стереотипите на логическото мислене и „разумния“ стил на живот, не по-малко от децата се нуждаят от приказки. Приказката снема цялото това бреме и се оказва, че в душата на зрелия човек също живее дете – открито, искрено, удивляващо се. Само че е скрито зад високи планини, далечни морета, зад седем врати и седем катинара.

Може би е време да му позволим да се прояви? Да освободи творческото начало и да погледне на света с други очи. Не е важно на колко сме години, защото както и децата също очакваме чудо. Вярваме, че някой мъдрец ще ни подскаже как да се научим да преодоляваме трудностите и да разрешаваме конфликти, как да станем щастливи, нужни, да намерим верни приятели и помощници. А отговора, както и преди хилядолетия, може да даде приказката.

Приказките дават архетипен модел на поведение – личен и социален.

Всеки народ има свои приказки, но всички си приличат в чертите на определени персонажи. Признаците на духовете описват деви, джинове и др. от индийски, турски, азербайджански, арабски приказки. Географията е доста обширна, но детайлите съвпадат.

Приказката „Красавицата и Звярът“ учи, че красотата не е във външността, а е скрита в доброто сърце. Бел обиква чудовището, грижи се за него, вижда само най-добрите му страни и накрая получава своя Принц.

Има го и обратния модел – докато не целунеш всички жаби, няма да откриеш дос­тойната жена за теб.

Пепеляшка пък е универсален модел за идеалната жена – търпелива, мълчалива, знае си мястото, всичко умее да върши.

А какво виждаме днес: нормална красива принцеса се превръща в зелена великанка (за да остане с Шрек). И започва да убива. Съвременните приказни героини крещят, тичат и стрелят. Усещате ли разликата в социалния модел на поведение? И именно него възприемат съвременните деца.