Как коронавирусът може да промени нашето поведение?

0

- Advertisement -

Всички сме го изпитали в условията на разпростриращата се пандемия от коронавируса – неволно ръкостискане, прегръщане на близки или целуване по бузата. Наясно сме, че не е редно да го правим и все пак е почти невъзможно да устоим.

По време на петъчната пресконференция за обявяването на кризисното положение в Съединените Американски Щати бяхме свидетели как президентът Доналд Тръмп се здрависа с редица души, пише „Euronews“.

По-късно президентът коментира:

“Хората идват при мен и протягат ръка, за да се здрависат. Като условен рефлекс е, който всички се опитваме да превъзмогнем. Това е проблем за всички ни.”

Тръмп не е единственият. Холандският министър-председател Марк Рут, апелира гражданите да спрат да се здрависват малко преди да избърза да се здрависа, качвайки се на подиума. Рут незабавно осъзна грешката си, извини се и отправи поздрав с лакът си.

Може ли културните различия да повлияят на разпространението на вируса?

Когато „Euronews“ публикува статия относно сравнително ниския брой на смъртни случай в Германия, някои от потребителите в социалните мрежи допуснаха, че това е възможно да се дължи на културни различия. Един от потребителите написа:

“Те не обичат особено да се докосват! Да не говорим за целувки или прегръщане. Италианците, испанците и французите са известни с това! Или може би само аз съм останал с такова впечатление.”

В най-голямото изследване, проучващо в кои страни хората се чувстват комфортно с физическия контакт, учени от Оксфордския филиал към финландския университет Аалто установяват, че физическият контакт в голяма степен зависи от това, с кого се установява.

Изследването сочи, че финландците се чувстват най-комфортно, когато са докосвани от приятели, членове на семейството или непознати. Италианците от друга страна се класират след Русия в склонността си да установяват физически контакт.

Хора коментираха, че “немският семеен устои е много по-различен от италианската семейна структура. В Германия много от възрастните хора живеят самостоятелно и контактуват с по-малко хора, докато в Италия възрастните хора живеят със семейството си, което означава, че ако млад човек е бил заразен в Италия шансът да зарази възрастните членове на семейството е много по-голям…”

Спрямо данни на Евростат 33,6% от възрастните хора в Германия живеят самостоятелно. В Италия процентът е 30,7. От друга страна в Испания много по-малко хора живеят самостоятелно – 24,1%. Следователно внушението, че вирусът се разпространява по-бързо, заради близкия контакт с възрастните членове на семейство, не изглежда обосновано.

Въпреки, че допусканията на хората не съответстват на статистиките, експертът по транскултурна психология Мишел Гелфанд коментира, че културните различия може да се окажат важен фактор на фона на разразяващата се пандемия с коронавируса.

„Когато хората са в постоянен контакт, неимоверно пандемията е много по-заразна. Според мен трябва да затегнем установените социални привички във всички общества предвид екстремната ситуация“.

- Advertisement -

Същевременно промяната на социални навици като ръкостискане между политици, бизнес партньори и близки “не е лесно. Но веднъж като осъзнаем колко критично важно е за нашето оцеляване, ще почнем да го правим”, добави още тя.

Гелфанд подчерта, колко е важно да препрограмираме тези културни навици, които се базират на социалната ни свобода.

“За да защитим себе си и хората около нас, означава, че ще трябва да изградим реалност, в която сме обект на много задръжки.”

Възможно ли е COVID-19 да промени начина, по който възприемаме световната глобализация?

Европейците са изключително привикнали да могат да пътуват без ограничения. Идеята за контитент без граници се е сраснтнала с нашите разбирания.  Кандидатстването за визи може да изглежда особено проблематично за хората, тъй като много са свикнали на привилегиите на европейското гражданство. Същевременно обаче пандемията от коронавируса принуди редица страни да вземат ограничителни мерки.

Дания, Италия и Испания затвориха частично границите си за всички пътуващи от чужбина, които не са техни граждани. Филип Легрен е основател на идейния инкубатор OPEN и гостуващ преподавател в Лондонския икономически институт. Тя коментира за Euronews, че ограничаването свободата на движение, включително в безграничната зона на Шенген, “може да е оправдано в известна степен с оглед опазване общественото здраве … но същевременно оправдава националистическите възгледи, че затварянето на границите е краят на всяко зло.”

Легрен подчерта, че Световната Здравна Организация (СЗО) е коментирала, че затварянето на граници рядко е ефикасна мярка. На уебсайта на СЗО се гласи, че забраната за пътуване може да е полезна в началото на епидемията, но същевременно може да има значителни социални и икономически последици. Също така организацията твърди, че следенето на телесната температура на пътуващите “на входа или изхода от страната не е ефективен метод за ограничаването на заразата в международен мащаб, тъй като преносителите може да са в инкубационен период и да нямат проявени симптоми.”

„Политически подарък за крайните националисти и протекционисти“

Междувременно националистически настроеният министър-председател на Унгария Виктор Орбан обвини чужденците и имигрантите за разпространението на коронавируса. В разгара на пандемията, Унгария ограничи за момента достъпа на пътуващи от Италия, Китай, Южна Корея и Иран.

Легрен отбелязва, че “кризата с коронавируса има голяма вероятност да доведе до дълготрайни последствия, предвид че засилва и други тенденции, които са в ущърб на световната глобализация. Може да нанесе щети на фрагментирани международни хранителни вериги, да намали хипермобилността на световния бизнес и да проправи път на политически националисти, които стоят зад идеята за засилен протекционизъм и контрол над имиграцията.”

“Кризата с коронавирусът е политически подарък за крайните националисти и протекционисти”, коментира тя. “Тя засили убеждението, че чужденците са заплаха.”

Относно последиците, който COVID-19 пандемията може да има върху начина, по който възприемаме световните нации и международната търговия, Легрен коментира за Euronews, че кризата “напомня, че страните в криза не винаги могат да разчитат на съседките и съюзниците си за помощ.“

Предвид че вече Индия ограничава износа си на животоспасяващи медикаменти от огромната си фармацевтична сектор, националистите, които се борят за локализация на всякакъв вид продукция, биват въоръжени с изключително силни аргументи.

„В по-общ план това може да засили страстите за силна централизирана власт, която да приоритизира непосредствените обществените потребности пред ценности като лична свобода, както и предприемането на национални мерки вместо международно сътрудничество.”

Прегледана: 189

- Advertisement -

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече