И майстор, и готвач, и запалянко: Венци Мартинов винаги готов за шеги

За вечно усмихнатия Венци Мартинов, когото всички познават като ненадминат шегаджия и имитатор с неизчерпаемото му чувство за хумор, малко хора знаят, че е автор на едни от най-обичаните български песни, изпети от дует Ритон, Георги Христов, Мими Иванова, незабравимия Борислав Грънчаров, Васил  Петров и много др. За скритите му страсти и хобита пък изобщо нищо не се знае. Завесата за тях Венци повдига в „България Днес”.

Оказва се, че историята на хобитата му е много богата и разностранна през годините, което е съвсем естествено за неговия непрекъснато разширяващ се хоризонт.

„Винаги съм имал разнопосочни интереси в областта на колекционерството и за момента изключително съм се разпалвал по някои неща – към едниувлечението останаи сега, а други се забравиха с времето. Като дете бях много запален по събирането на марки и монети”, споделя хумористът. „В един момент бях направил доста внушителни колекции.” И уточнява, че и марките, и монетите са били изключтелно български. С приятели и съучениците в началото си ги разменяли. „Това беше едно от първите ми хобита”, с носталгия си спомня той.

Още като ученик бил запленен и отспорта, но не от кой да е, а от футбола. Магията на терена го въвличала в пътешествия из цялата страна, за да се наслаждава на финтове и голове.  Любимият му отбор бил Левски, както и националният, и не пропускал мач на фаворитите си: „Тази моя страст продължи доста години, но с времето поутихна”, доверява авторът на текста на вечния хит на дует Ритон „Елате ни на гости”.

Любовта към имитацията също се зародила в младежките му годнини. Започнала като увлечение, именно тя впоследствие го изстрелва под прожекторите на славата. И макар че първо завършва Икономическия в София, като учи за счетоводител, очевидно влечението към сцената надделява. Именно тя го изпраща и в сегашен Петербург, където учи цели пет години по специалността „Естрадна и телевизионна режисура“, с чиято помощ впоследствие като продуцент успява да създаде легендарното хумористично твпредаване „Усмивките на Венци”: „Харесваше ми да разсмивам хората, да им нося настроение и щастливи усмивки,а впоследствие тя се превърна в моя професия и ми донесе големи успехи”, скромно и в телеграфен стил разказва той за многото години огромен труд и известност.

Доста хора обичат да ходят на почивки на места, където има минерални извори. За Венци обаче това е нещо много повече. През свободното си време той не саморелаксира, но и истински се наслаждава, като посещава всяко кътче на родината ни, на което бликат минерални води: „Това, което обожавам и сега, е да посещавам  различни минерални извори в България. Обичам да се къпя в хубава минерална вода, а също да съзерцавам природни забележителности, свързани с нея”.  Харесва му също да пие и да дегустира различни минерални води. „Ходил съм дори по затънтени села, които са непознати на повечето хора…” И с въодушевление разкрива: „България е изключително богата на минерални извори и освен най-популярните, има стотици неизвестниместа, които са изключително природно благо. С удоволствие се интресувам и сега дали има някои новооткрити и още недостатъчно проучени минерални извори, къде са те, за да мога да ги посетя”, увлича се в разказа си.

Неочаквано, но се оказва, че освен насладата и разпускането с минерални води, на топ имитатора му допада да… майстори и ремонтира всякакви дребни неща из дома си – той може да поправи от кафемашина до грил. „Дори после работят”, смее се той.

Постепенно това се превърнало в следващоувлечение и майсторът на усмивките станал и в домашен майстор: „Имам и едно друго хоби – към дребни домашни ремонти. Преди време никак не обичах всякакви технически и майсторски неща, но в последните години си купих различни инструментчета и помощни материали и с удоволствие ремонтирам какви ли не електрически уреди, а също мога да правя малки дърводелски поправки…”

Това се развило като истинско хобипрез последните години на пандемията, „когато човек трябваше общо взето да си седи вкъщи”, издава той, без да уточнява колко „уредчета” е поправил  и колко време е прекарал, надвесен над някой уред по нощите.

В тези времена на разделност в обществото, когато бяха спрени и всички представления заради настъплението на коварния коронавирус, Венци открил за себе си още една страст – готварството, по което истински се запалил: „Изрязвам си рецепти от вестници и списания и ги събирам, а от интернет свалям кулинарни видеа”, обяснява той. „Опитите ми в кулинарията, за моя радост, дават доста добри резултати. Това е нещо много хубаво, полезно, разтоварващо и приятно, защото създава условия за споделяне на готварски тайни с приятели и приятелки. А сега вече се чувствам напълно готов да изненедам гостите си с нещо собствено „производство”. Мисля, че това е едно много практично и хубаво хоби за всеки”, препоръчва го той.

Рибата на Венци (с намигане)

Рибата е почиства, а главите се отрязват. Останалата част се нарязва на филии. Преди това се задушават един морков и два картофа и се поставят на дъното на тава. Върху тях се слагат парчетата риба. Межд тях странично се нареждат парчета домати и чушка. Ака като се наредят в едно кръгла тава, става като картинка. Отгоре се овкусява със сос по желание. Пече се половин час на 250 градуса. Получава се хем красива, хем вкусна, хеч здравословна храна – риба със зеленчуци.

Четириногите приятели

Две кучета правят компания на комика. 5-годишният френски булдог Шари и безпородният едричък Лъки. И двете са „приятни, игриви и жизнерадостни“, според Венци. Шари обича да похапва от всичко дори от време на време похърква, смее се той. А другият му четириног питомец е прибран от улицата:  „Доста време го наблюдавах в кв. „Надежда“, радваше се и на мен, и на други хора, но определено си подбираше приятелите. Хранехме го – много добродушно и контактно животно. Веднъж обаче видях как една майка насъска детето си да го рита и тогава си казах, че това животно повече не може да остане на улицата. Осъзнах, че не всички хора и не всички деца са възпитани правилно. Така един ден реших и го взех. Много бързо свикна вкъщи, изключително добър, неотлъчно е до мен, радва ми се скача, спи до мен, кръстих го Лъки Чечири (Черен късметлия).