И майстор, и готвач, и запалянко: Венци Мартинов винаги готов за шеги

0

- Advertisement -

За вечно усмихнатия Венци Мартинов, когото всички познават като ненадминат шегаджия и имитатор с неизчерпаемото му чувство за хумор, малко хора знаят, че е автор на едни от най-обичаните български песни, изпети от дует Ритон, Георги Христов, Мими Иванова, незабравимия Борислав Грънчаров, Васил  Петров и много др. За скритите му страсти и хобита пък изобщо нищо не се знае. Завесата за тях Венци повдига в „България Днес”.

Оказва се, че историята на хобитата му е много богата и разностранна през годините, което е съвсем естествено за неговия непрекъснато разширяващ се хоризонт.

„Винаги съм имал разнопосочни интереси в областта на колекционерството и за момента изключително съм се разпалвал по някои неща – към едниувлечението останаи сега, а други се забравиха с времето. Като дете бях много запален по събирането на марки и монети”, споделя хумористът. „В един момент бях направил доста внушителни колекции.” И уточнява, че и марките, и монетите са били изключтелно български. С приятели и съучениците в началото си ги разменяли. „Това беше едно от първите ми хобита”, с носталгия си спомня той.

Още като ученик бил запленен и отспорта, но не от кой да е, а от футбола. Магията на терена го въвличала в пътешествия из цялата страна, за да се наслаждава на финтове и голове.  Любимият му отбор бил Левски, както и националният, и не пропускал мач на фаворитите си: „Тази моя страст продължи доста години, но с времето поутихна”, доверява авторът на текста на вечния хит на дует Ритон „Елате ни на гости”.

Със старите си приятели от дует „Ритон“ – Катя и Здравко

Любовта към имитацията също се зародила в младежките му годнини. Започнала като увлечение, именно тя впоследствие го изстрелва под прожекторите на славата. И макар че първо завършва Икономическия в София, като учи за счетоводител, очевидно влечението към сцената надделява. Именно тя го изпраща и в сегашен Петербург, където учи цели пет години по специалността „Естрадна и телевизионна режисура“, с чиято помощ впоследствие като продуцент успява да създаде легендарното хумористично твпредаване „Усмивките на Венци”: „Харесваше ми да разсмивам хората, да им нося настроение и щастливи усмивки,а впоследствие тя се превърна в моя професия и ми донесе големи успехи”, скромно и в телеграфен стил разказва той за многото години огромен труд и известност.

С Кръпката: Двама запалянковци след мач на Левски

Доста хора обичат да ходят на почивки на места, където има минерални извори. За Венци обаче това е нещо много повече. През свободното си време той не саморелаксира, но и истински се наслаждава, като посещава всяко кътче на родината ни, на което бликат минерални води: „Това, което обожавам и сега, е да посещавам  различни минерални извори в България. Обичам да се къпя в хубава минерална вода, а също да съзерцавам природни забележителности, свързани с нея”.  Харесва му също да пие и да дегустира различни минерални води. „Ходил съм дори по затънтени села, които са непознати на повечето хора…” И с въодушевление разкрива: „България е изключително богата на минерални извори и освен най-популярните, има стотици неизвестниместа, които са изключително природно благо. С удоволствие се интресувам и сега дали има някои новооткрити и още недостатъчно проучени минерални извори, къде са те, за да мога да ги посетя”, увлича се в разказа си.

С Виктор споделят страстта към минералните извори

- Advertisement -

Неочаквано, но се оказва, че освен насладата и разпускането с минерални води, на топ имитатора му допада да… майстори и ремонтира всякакви дребни неща из дома си – той може да поправи от кафемашина до грил. „Дори после работят”, смее се той.

Постепенно това се превърнало в следващоувлечение и майсторът на усмивките станал и в домашен майстор: „Имам и едно друго хоби – към дребни домашни ремонти. Преди време никак не обичах всякакви технически и майсторски неща, но в последните години си купих различни инструментчета и помощни материали и с удоволствие ремонтирам какви ли не електрически уреди, а също мога да правя малки дърводелски поправки…”

Пишман ремонтаджии: Фицата помага на Венци с покрива

Това се развило като истинско хобипрез последните години на пандемията, „когато човек трябваше общо взето да си седи вкъщи”, издава той, без да уточнява колко „уредчета” е поправил  и колко време е прекарал, надвесен над някой уред по нощите.

В тези времена на разделност в обществото, когато бяха спрени и всички представления заради настъплението на коварния коронавирус, Венци открил за себе си още една страст – готварството, по което истински се запалил: „Изрязвам си рецепти от вестници и списания и ги събирам, а от интернет свалям кулинарни видеа”, обяснява той. „Опитите ми в кулинарията, за моя радост, дават доста добри резултати. Това е нещо много хубаво, полезно, разтоварващо и приятно, защото създава условия за споделяне на готварски тайни с приятели и приятелки. А сега вече се чувствам напълно готов да изненедам гостите си с нещо собствено „производство”. Мисля, че това е едно много практично и хубаво хоби за всеки”, препоръчва го той.

Рибата на Венци (с намигане)

Рибата е почиства, а главите се отрязват. Останалата част се нарязва на филии. Преди това се задушават един морков и два картофа и се поставят на дъното на тава. Върху тях се слагат парчетата риба. Межд тях странично се нареждат парчета домати и чушка. Ака като се наредят в едно кръгла тава, става като картинка. Отгоре се овкусява със сос по желание. Пече се половин час на 250 градуса. Получава се хем красива, хем вкусна, хеч здравословна храна – риба със зеленчуци.

Четириногите приятели

Кучетата на Венци – Шари и Лъки, с които е неразделен

Две кучета правят компания на комика. 5-годишният френски булдог Шари и безпородният едричък Лъки. И двете са „приятни, игриви и жизнерадостни“, според Венци. Шари обича да похапва от всичко дори от време на време похърква, смее се той. А другият му четириног питомец е прибран от улицата:  „Доста време го наблюдавах в кв. „Надежда“, радваше се и на мен, и на други хора, но определено си подбираше приятелите. Хранехме го – много добродушно и контактно животно. Веднъж обаче видях как една майка насъска детето си да го рита и тогава си казах, че това животно повече не може да остане на улицата. Осъзнах, че не всички хора и не всички деца са възпитани правилно. Така един ден реших и го взех. Много бързо свикна вкъщи, изключително добър, неотлъчно е до мен, радва ми се скача, спи до мен, кръстих го Лъки Чечири (Черен късметлия).

- Advertisement -

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече