Здравко Лазаров: След тумора ценя живота си повече

0

- Advertisement -

Бившият футболен национал Здравко Лазаров е роден на 20 февруари 1976 г. в гр. Септември. В кариерата си нападателят е вицешампион с „Левски“ през 1999 г. и носител на Купата на Турция с „Коджаелиспор“. За националния тим играе в периода 2003-2011 г., като е участвал в 31 мача и е отбелязал три гола. Днес по случай своя 48-и рожден ден Здравко Лазаров говори за кариерата си, като коментира актуалните събития около себе си и родния футбол.

– Г-н Лазаров днес вие навършвате 48 години. Как се чувствате?

– Чувствам се добре. Към момента си почивам и не съм се захванал с нещо сериозно. Замислил съм нещо, но не е свързано с футбола. Откакто напуснах „Вихрен“ като треньор, от 3 години съм по далеч от играта и съм малко разочарован от сегашното положение.

– Как започнахте с футбола?

– Бях много малък. Брат ми също беше футболист. По-голям от мен е с четири години. Покрай него ходех на стадиона, сигурно съм бил първи клас. Тогава треньорът му каза, че вижда в мен добри качества. Така аз започнах да играя в „Септември“. Много се запалих по играта и постоянно бях по улиците с топката. Вече около седми или осми клас отидох към Пловдив при юношите на „Локо“. Там завърших образованието си. Помня, че ме забелязаха Христо Маринчев и Пламен Марков, които правеха отбор в Габрово. Съгласих се да отида, но трябваше да влизам в казармата. Те казаха, че ще ми помогнат да ми я оправят, и така се случи. След това всичко тепърва започваше.

– Времената са били много различни, като сте били дете…

– Да, тогава родителите ми ме гонеха и едвам можеха да ме задържат вкъщи. Нямаше компютри и социални мрежи. Сега нещата са противоположни и се чудим как да изкарваме децата си навън. Ние по цели дни ритахме с приятели. Това е една от причините да сме имали силно поколение от футболисти. Ние сме последните засега, които играхме на европейско първенство.

– Говорейки за това, можете ли да разкажете повече за преживяването ви тогава?

– Беше голяма тръпка за всеки един от нас да носим националната фланелка на голям форум. Мисля, че тогава играхме добре. Първия мач го загубихме с 0:5 от Швеция, но срещу Дания и Италия съдиите ни порязаха. Бяхме все добри футболисти в отбора, а Пламен Марков беше брилянтен наставник. Тази година се навършват 20 години от това лято в Португалия и за съжаление, видяхме какво се случи през тях.

– Вече имаме някои кандидати за стола в БФС. Кого подкрепяте вие?

- Advertisement -

– Със сигурност Бербатов. Той, Стилиян и Мартин вярвам, че имат нужните качества. Интелигентни хора са и знаят какъв е футболът в западните страни. Наясно са по какъв начин трябва да се развива. Дано им се даде шанс, защото по-зле вероятно не може да стане. Без промяна някак как да тръгнем нагоре.

– За кое най-много съжалявате в кариерата ви?

– Аз не съм имал много трудни предизвикателства. Като цяло не съжалявам за това как протече кариерата ми. Може би щеше да е хубаво да играя в Западна Европа, но това не се случи поради една или друга причина. Най-много ме е яд, че не можах да играя срещу ЦСКА на финала за Купата на България пред 2016 г., като бях в „Монтана“. Тогава откриха тумора ми, но не исках да се разчува из медиите заради децата ми. Исках да бъдат спокойни.

– Как успяхте да преодолеете това?

– Слава богу, взехме мерки навреме. Бях много отчаян, като разбрах, но тогава получих силна подкрепа от близките ми. Още като ме диагностицираха, един от докторите ми казваше, че туморът ми е като на Любо Пенев. Беше сигурен, че ако всичко мине добре, ще се оправя. Започнах лечение, правиха ми операция в Турция и към днешна дата всичко е наред. Гадно ми е, че трябваше да прекратя кариерата си, защото мислех да играя поне още 3 години. Все пак със сигурност се научих да ценя живота повече след това.

– Желаете ли да продължите да се занимавате с треньорството?

– Харесвам треньорската професия. Учил съм се от много наставници, като най-много съм взел от Пламен Марков. Не само като специалист, но и като човек. Бих продължил, стига да получа добра възможност, но ми се иска и състоянието на българския футбол да се подобри. Зависи от това кои ще го управляват.

– Какво си пожелавате за рождения си ден?

– Най-вече здраве. След всичко през, което съм преминал, искам най-вече това. Да съм до семейството си и да се наслаждавам на живота. Останалите неща според мен ще се наредят точно както трябва да са.

Слушайте цялото интервю в подкаста на „България Днес“ със Стилиян Воруков. Само там ще чуете по-дълги и подробни версии на историите на Здравко Лазаров.

- Advertisement -

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече